Старобългарски речник
върѧдт 
върѧдт -върѧждѫ -върѧдш св Включа, присъединя, приема някого в средата на други нь т вьс покааньмъ оть тебе прѧт бꙑшꙙ.  вь лкъ твохъ дрѹгъ вьрꙙд С 507.18 Изч С Гр κατατάσσω вьрѧдт Нвб вредя ОА ВА НТ НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ Срв вреждам [се] несв