Старобългарски речник
въпѹстт 
въпѹстт -въпѹщѫ -въпѹстш св Пусна някого да влезе някъде дьнесь спаде с породꙑ. дьнесь пакꙑ въпѹштенъ бꙑстъ С 429.16 Изч С Гр εἰσάγω Нвб впуста остар НГер впусна [се] ОА ВА БТР АР ДА впустя диал РБЕ впущя диал ДА