Старобългарски речник
въпрѣкꙑ
въпрѣкꙑ
нареч
въпрѣкꙑ глаголат
ἀντιλέγω
Възразявам, противореча
нъ аꙁъ съкаꙁаню семѹ тъштѫ сꙙ. въпрѣкꙑ глаголат въꙁлюбьн. не бо сце стъ стна раꙁѹмъ
С
346.21—22
аште л кто ште вьпрѣкꙑ глагол҄етъ. пьртъ сꙙ глагол҄ꙙ
С
346.29
Изч
С
вьпрѣкꙑ
Нвб
въпреки
предл
ОА
ВА
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
вопреки
остар
ВА