Старобългарски речник
въпросъ 
въпросъ -а м Въпрос, запитване въпроⷭ҇. своеѭ л волеѭ прпадаеш къ хѹ. ѡⷮ҇вⷮ҇ѣ. своеѭ волеѭ ха рад СЕ 87а 6 въпрⷭ҇о. тръпш вꙿсѭ тѫгѫ. ꙇ пеаль мьншъскааго жтѣ. црства рад нбсънааго. ѡⷮ҇вⷮ҇ѣ. тръплѭ ха рад СЕ 87а 19 цѣлтъ отъвѣтомъ обꙙштрен ... прѣдьꙁводтъ съвѣдѣтел҄ьства творꙙштмъ. а не отъмештетъ сꙙ въпроса С 331.2 СЕ С Гр ἐρώτησις πεῦσις Нвб въпрос ОА ВА АК Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ