Старобългарски речник
въправьдт 
въправьдт -въправьждѫ -въправьдш св Обявя, счета, сметна някого за праведен тꙑ бо с сътворлъ господ небо  ꙁемьѭ ... тꙑ бо освꙙт обраꙁъ отрока свого ꙁаклана бе ꙁълобꙑ авел҄а ... твоѭ же вол҄еѭ въꙁдръжанімъ їѡсфъ пльтьнꙑѧ побѣді страст ... тако вьс въправьдвъше сꙙ. хвалꙙтъ тебе прославьшааго ѧ бога С 232.24—25 въправьдт сѧ Изч С Гр δικαιόω Нвб Срв [о]правдая ОА ВА БТР АР