Старобългарски речник
въплъщень 
въплъщень -ꙗ ср Въплъщение, въплотяване, придобиване на плът, приемане на човешки образ [за Бог–син] ꙁабꙑлъ ес вꙿсѧ грѣхꙑ хъ. посъланемь оца твоего нбсънааго. вьпльщенемь едноѧдааго сна бжѣ СЕ 30а 17 сълож ранѫ сѭ съ тѣлес его. ꙇ сплън  съдравѣ. ꙇ одежд  веселемь. въплъщенѣ твоего рад СЕ 30b 6 вь врѣменехъ стꙑхъ апостолъ. гда словѹ божьства  въплъштенꙗ ѹсꙿмоштрен ловѣкомъ проповѣдаше сꙙ С 24.2 сего дѣл҄ьма  мꙑ благословмъ тꙙ господ. съ отцемъ  съ свꙙтꙑмъ дѹхомь. прѣжде вѣкъ  вь вѣкꙑ вѣкомь. благословешенааго прѣжде вѣкъ.  досел беспльтьно. нꙑнꙗ же  вь вѣкꙑ. съ свꙙтꙑмъ.  бес прѣмѣнꙑ.  беꙁъ раꙁлѫкꙑ сѫштмь вьпльенмъ (погр. вм. въплъщенмъ, Север., с. 330, бел. под линия) С 330.8 Изч СЕ С Гр σάρκωσις ἔνσαρκος вьпльщене въплъштене Нвб въплъщение книж ОА ЕтМл БТР АР РБЕ въплощение книж остар ВА АР РБЕ воплощение книж остар ВА