Старобългарски речник
въплът 
въплът -въплъѫ -въплъш св Опълча, насъскам, настроя срещу някого  прлагааше сꙙ сло вѣрѹѭштхъ по вьсꙙ дьн. сконьнꙑ же вѣрьнꙑхъ родѹ. ꙁълодѣ ꙁавдꙙ дꙗволъ.  на тꙑѧ въплъ. вѣрѹѭштꙙ мѹ ждовꙑ  елнꙑ С 538.21 Изч С Нвб Срв [о]пълча [се] ОА ВА БТР АР