Старобългарски речник
въплътт сѧ 
въплътт сѧ -въплъщѫ сѧ -въплътш сѧ св Въплътя се, приема човешки образ [за Бог–син] ꙁаклнаѭ тѧ бгомь сътворьшмь вꙿсѣьскаа. ꙇ стꙑмь дхомь.  едноѧдꙑмь его сномь. рожденꙑмь отъ него пръвѣе вꙿсѣхъ вѣкъ ... вьпльщьшмь сѧ отъ марѩ дѣвцѧ. на послѣдокъ. рождьшмь сѧ неꙁдреенꙿно СЕ 52b 18—19 емѹже аћл  вꙿсѧ слꙑ нбсънꙑѩ двшѧ сѧ. вьпльщьша сѧ ба вдѧще съмѣренемь. бжѭ ѹсѭ нашеѭ плътѭ покрꙑвъшѭ сѧ СЕ 53а 6—7 тѧ молмъ влко клⷠ҇юе. оца га ба  спа нашего сха. съшедъшааго съ нбсе. насъ рад къ. ꙇ ꙁа наше спне. въпльщьшааго сѧ отъ стааго дха. ꙇꙁ марѩ славънꙑѩ.  прснодѣвꙑѩ брцѧ СЕ 61b 19 како невдмꙑ вдѣнъ бꙑваатъ. како бесплътънꙑ въпльт сꙙ С 459.4 само же то слово сна бжꙗ. мже вьса бꙑшꙙ. ꙗже на небес  ꙗже на ꙁем. вдмаꙗ  невдмаꙗ. въобраꙁвъша же себе въ раб обраꙁъ. нь не отъвръгъша сꙙ же бꙑт бѹ. нъ въпльштъша сꙙ отъ стꙑѧ дѣвꙑ богородцꙙ С 533.7 СЕ С Гр σαρκόομαι въпльтт сѧ вьпльтт сѧ Нвб въплътя се книж ОА ВА ЕтМл БТР въплотя се остар ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ въплотя ОА ВА АР РБЕ Срв впълтен прич прил диал ДА