Старобългарски речник
въпт 
въпт -въпьѭ -въпьш несв Надавам силен глас, викам високо или с чувство, провиквам се народ же ꙁапрѣтшѧ ма да ѹмлъте. она же пае въпѣшете глѭшта. помлѹ нꙑ г снѹ двъ М Мт 20.31А ѣкоже естъ псано въ кънгахъ словесъ. саѩ пкⷬ҇а глшта. гласъ въпѭштааго въ пѹстꙑн. ѹготовате пѫть гнь М Лк 3.4 З А СК он же въпѣхѫ въꙁьм въꙁьм пропьн  М Йо 19.15 З А СК Б ммоде іс.  вь слѣдь его дѣста в҃ слѣпьца. вьпѭща  глѫща. помлѹі нꙑ снѹ двъ СК Мт 9.27 да вꙿс вьпемъ т. радѹ сѧ едное спене дшамъ нашмъ СЕ 84b 12 ꙇ се глѧ блаженꙑ дадъ въпьетъ К 7а 29—30 егда отрокꙑ ѡсанна въ вꙑшьн҄хъ вьпѭштꙙ цръкꙑ въстрѫбтъ С 332.16 въсплакавꙿш горцѣ  въꙁдъхнѫвꙿш прпаде къ ногама стааго.  рѫкама свома бѭшт сꙙ въ прьс вьпꙗше. ѹ горе мьнѣ окаанѣ С 517.6 прѣжде въпт προανακράζω Предварително възгласявам, пророкувам тѣмже ꙗвѣ прѣжде вьпꙗше саа к н҄мъ глагол҄ꙙ. глѹс слꙑште.  слѣп проꙁрате вдѣт С 323.1—2 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр βοάω ἀναβοάω ἐκβοάω κράζω ἀνακράζω διακράζω κραυγάζω ἐπιφωνέω ἀλαλάζω ἐπιβοάω λέγω ἀνάκλησις вьпт Нвб въпия книж остар ОА ВА ЕтМл БТР РБЕ вопия книж остар ОА ВА РБЕ