Старобългарски речник
въпеалт сѧ 
въпеалт сѧ -въпеалѭ сѧ -въпеалш сѧ св Опечаля се, натъжа се томѹ же о семь ꙁѣло въпеалвъшѹ сꙙ. раꙁгънат пеаль хотꙙ старцѹ рѣхъ С 297.21 Изч С Гр λυπέομαι Нвб Срв [о]печаля се ОА ВА АК НГер БТР