Старобългарски речник
въперт 
въперт -въперѭ -въперш св Окриля  навꙑкнѫтъ ꙗко плѣвома сть сьмрьть. да сꙙ стрꙙсѫтъ гроб. а мрьтв въперен бѫдѫтъ на вьстан С 425.2 Изч С Гр πτερόω Нвб Срв [о]перя, [о]перен ОА ВА