Старобългарски речник
въобраꙁт 
въобраꙁт -въображѫ -въобраꙁш св Дам, придам образ; оформя покаж  о мьнѣ недостонѣ рабѣ свомъ. своѭ благꙑн҄ѫ. сътворвꙑ ловѣка  въобраꙁвꙑ обраꙁомъ стꙑмъ твомъ С 22.2 въобраꙁт себе въ обраꙁъ Приема, получа, придобия образ само же то слово сна бжꙗ ... въобраꙁвъша же себе въ раб обраꙁъ. нь не отъврьгъша сꙙ же бꙑт бѹ. нъ въпльштъша сꙙ отъ стꙑѧ дѣвꙑ богородцꙙ С 533.5—6 Изч С Гр μορφόω Нвб въобража ОА ВА АК въобража си РБЕ въобразя се ВА Срв въобразя [си] ОА ВА АК Бот Дюв ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ