Старобългарски речник
вънѫтрьн҄ь 
вънѫтрьн҄ь - прил 1. Вътрешен, който се намира във вътрешността на нещо положе тѣло свое хе бже нашъ. ꙁаложлъ ес пѫть вꙿсѣко непрѣꙁн. ходѧщ по ꙁем. ꙇ вꙿсѣкомѹ недѫгѹ. ходѧщюмѹ по плът. ꙇ скоꙁѣ мѧса. по жламъ вьнѫтрьнмъ СЕ 42а 16  ѹстрьм сꙙ на вьнѫтрьн҄ї дворъ  вьлѣꙁе въ ꙗтъхѹльнцѫ С 565.20—21 повелѣ терентꙗ  афркана. маѯма же  помпꙗ. въ вънѫтрьн҄ѫ тьмнцѫ вьврѣшт С 177.14 2. Прен. Който се отнася до душата, съзнанието; невидим, духовен ов же протвънꙑѧ слꙑ гонꙗахѫ. отъ вьнѣштьн҄хꙿ съкровштъ. вь вьнѫтрьн҄хъ бѣжꙙште С 467.18 3. Като същ. a) вънѫтрьн҄е ср ед a) τὸ ἐντός Вътрешността на нещо фарсею слѣпе. ост прѣжде вьнѫтрьнее стекльнц. ꙇ поропсдѣ да бѫдетъ  вьнѣщьнее ма сто М Мт 23.26 ЗI b) вънѫтрьн҄е ср ед вънѫтрьнꙗꙗ ср мн τὸ ἔσωϑεν, τὰ ἐντός Духовното, невидимото; вътрешният мир на човека беꙁѹмьн не же л естъ сътворлъ вънѣштьнее. ꙇ вънѫтрьнее сътвор М Лк 11.40 З блс. дше моѣ гѣ.  вьсѣ вьнѫтрънѣа мое імѩ стое его СП 102.1 нꙑнѣ вꙑ фарсѣ вьнѣштьнее стькльнц  мсѣ оштаате. а вънѫтрьнѣа ваша плъна сѫтъ хꙑштенѣ  ꙁълобꙑ М Лк 11.39 З Изч М З СП СЕ С Гр ἐνδότερος ὁ ἔνδοϑεν вьнѫтрьн҄ вьнѫтрън҄ вънѫтрън҄ Нвб Срв внетрен диал ДА внетре, внътре, унетре нареч диал ДА