Старобългарски речник
вънѧт 
вънѧт -въньмѫ -въньмеш св 1. Внимателно и съсредоточено възприема чрез слуха си, изслушам с участие, вслушам се, разбера пасꙑ ілѣ вънм Е 6а 1 Срв. СП79.2 СЕ11b 15 СЕ100а 4 вънъм гласъ молітвꙑ моеѩ. црю моі бже моі СП 5.3 бже бже моі вонъмі мі въскѫѭ оставі мѩ СП 21.2 вънъм въ помощъ моѭ гі спньѣ моего СП 37.23 Срв. СЕ77а 5 съподоб нꙑ къ себѣ въꙁвратт сѧ. ꙇ вьнъм намъ блгвенемь СЕ 62b 8—9 стꙑ же кодратъ поꙗше. бе на помоштъ мьнѣ вьньм С 118.12 такоже ї хс. аште да не по того обраꙁѹ глагол҄еш. не послѹшатъ тебе н въньметъ С 382.23 не бо съплескано ко. л блꙙдьно вашмъ слѹхомъ вънꙙт мол҄ѫ. нъ стнꙿнааго рад словесе С 533.2 въньмѣмъ Като богослужебен възглас — слушайки, нека да внимаваме! ꙇ абе реⷮ҇е вънъмѣⷨ҇. ппъ же въꙁдвгъ потръ реетъ. вънъмѣмъ СЕ 11b 1, 2—3 Срв. СЕ96b 19 СЕ99b 16 2. Покажа се внимателен, предпазлив слꙑшѫ бо ꙗко  кꙑѧ отъ васъ ждове прꙁꙑваѭтъ въ сьньмѣхъ. тѣмъ вьньмѣте да нкакоже вамъ.  велко  мало.  вол҄ьнꙑ грѣхъ пркоснетъ сꙙ.  н днъ отъ васъ да не съгрѣштъ С 135.28 3. Избера, предпочета, реша се же сътворі ꙁа ведомꙑѧ рад. не раꙁѹмѣт кꙑхꙿ ꙗко  дрѹꙁ дѫтъ оскврьнт сꙙ въ трѣбахъ. нъ да вдꙙтъ вьс. ꙗко вьнꙙтъ вь темꙿнцѫ аб т С 125.8—9 4. Изпитам [желание и под.] помꙑшл҄ен же вьнꙙ вдѣт како отълѫатъ сꙙ дѹша отъ тѣлесе.  вьн҄егда о семъ бога молꙗаше. вьсхꙑт сꙙ раꙁѹмомъ въ стѫѭ вѳлеемъ С 296.1 М З А СК Е СП СЕ С Гр προσέχω κρίνω εἰσδέχομαι вьнѧт Нвб Срв [при]ема, [възпри]ема ОА ВА НТ БТР АР РБЕ