Старобългарски речник
вънѣѭдѣ 
вънѣѭдѣ нареч предл I. нареч Отвън, извън горе вамъ кьнжьнц  фарсѣ ѵпокрт. ѣко подобте сѧ гробомъ повапьненомъ. ꙇже вьнѣѭдѫ ѹбо сѫтъ красьн. вьнѫтрьѫдѫ же плън сѫтъ кост мрътвꙑхъ. ꙇ вьсѣкоѩ нестотꙑ М Мт 23.27 ЗI тако  вꙑ вьнѣѫдѹ ѹбо авлѣате сѧ лвкомъ праведьн. вънѫтрьѫдѹ же есте пльн лцемѣрѣ  беꙁаконѣ М Мт 23.28 ЗI подобаетъ же въпадъшее нестое. ꙁѧт абе. ꙇ ꙁврѣшт е вонъ. ꙇ нъ съсѫдъ стъ омꙑт. вьнѫтрьѭдѹ  вьнѣѭдѹ СЕ 19b 5 а дѹшѫ ба пораꙁѹмѣахъ.  вьнѣѭдѣ обрꙙштаахъ ѹдесно. а ѫтрьѫдѣ страшно С 511.21 II. Като предл. С род. За означаване на положение извън границите на нещо: вън от ньтоже нѣстъ. еже вьнѣѭдѹ ка. въходѧ въ н҄ь. не можетъ оскврънт З Мк 7.15 Срв.Мк 7.15 Изч М З СЕ С Гр ἔξωϑεν τὸ ἔξωϑεν вьнѣѭдѣ вьнѣѭдѹ вьнѣѫдѹ вьнѣѭдѫ внѣѭдѹ вънѣѭдѹ Нвб Срв въня остар Дюв вънка диал ДА вън ОА