Старобългарски речник
вънѣшьн҄ 
вънѣшьн҄ прил 1. Външен, който се намира отвън, откъм външната страна на нещо  неклѹмааго роба вьврьꙁѣте въ тъмѫ вьнѣшьнѫѭ С 370.8 вьлѣꙁъ самъ въ ѫтрьнѫѭ клѣтькѫ ꙁаклю сꙙ. оставвъ женѫ вь вьнѣшн клѣтꙿцѣ С 516.3—4 2. Прен. Който се отнася до земното, житейското  ов тьмнцꙙ отъ самѣхъ основан раскопаваахѫ. он же протвънꙑѧ слꙑ гонꙗахѫ. отъ вьнѣштьн҄хꙿ съкровштъ вь вьнѫтрьн҄хъ бѣжꙙште С 467.17 несоже бо отъ мѣнꙗ можетъ вьнест въ праꙁдьнъство се. вь вьнѣшьн҄їхъ бо праꙁдьньстꙿвїхъ. жтїскꙑхъ глагол҄ѫ. вь н҄хъже много велань  вьнѣшꙿн҄їмъ одѣанїмъ С 491.11, 13 много же ѹбо  вьнѣшьньіхъ вешт скѹшене на прѣдълежшт раꙁѹмъ польꙃеват намъ мошт мат ЗЛ IIа 8—9 3. Външен, чужд, не свой ꙗко  вьнѣшьньі хьітрьц рьвьнѹѭтъ тъьно мъ ѹмѣѭштмъ хьітрьцемъ. въ потѣпѣ пьр съ ньім въꙁдвжѫште ЗЛ IIа 11—12 4. Като същ. вънѣшьн҄е ср ед a) τὸ ἔξωϑεν, τὸ ἐκτός Външната страна на нещо горе вамъ кънжьнц  фарсе ѵпокрт. ѣко оштаате вьнѣщънее стькльнц. ꙇ паропсдѣ. ѫтрьѫдѫ же сѫтъ. плън хꙑштенѣ. ꙇ нестотꙑ М Мт 23.25 ЗI ост прѣжде вьнѫтрьнее стекльнц. ꙇ поропсдѣ да бѫдетъ  вьнѣщьнее ма сто М Мт 23.26 ЗI нꙑнѣ вꙑ фарсѣ вьнѣштьнее стькльнц  мсѣ оштаате М Лк 11.39 З b) τὸ ἔξωϑεν, τὰ ἔξω Земното, видимото беꙁѹмьн не же л естъ сътворлъ вьнѣштьнее. ꙇ вънѫтрьнее сътвор М Лк 11.40 З вьс веселмъ сꙙ.  аламꙑ отъ ꙁьла  оштамъ вьсе ѫтрьн҄е  вьнѣшьне С 430.28 5. Като същ. вънѣшьн҄ м мн οἱ ἔξω Външните, чуждите хора; останалите ꙇ глаше мъ вамъ естъ дано вѣдѣт танаа цсрствѣ бжѣ. ѡнѣмъ же вънѣщънмь въ пртъахъ вьсѣ бꙑваѭтъ М Мк 4.11 Изч М З С ЗЛ Гр ἐξώτερος ὁ ἔξωϑεν τῶν κοινῶν τεχνῶν вьнѣшьн҄ вьнѣшьн҄ї вьнѣшн҄ вънѣщън҄ вьнѣщьн҄ вьнѣщън҄ вьнѣштьн҄ Нвб външен ОА ВА Бот НТ ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв вънкашен диал Дюв НГер АР РБЕ ДА