Старобългарски речник
въньмат 
въньмат несв вънмат -вънемлѭ -вънемл҄еш 1. Внимателно и съсредоточено възприемам чрез слуха си, слушам с участие, внимавам бѫдѣте ѹш твої вънемлѭште гласъ молтвꙑ моеѩ СП 129.2 Срв. СЕ79а 19  да бѫдете о тво отвръстѣ. ꙇ ѹш тво вьнемⷧѭщ глⷭ҇а мⷧотвꙑ его СЕ 101b 13 хотѣхъ продльжт слово. нъ гонѣѭтъ  съвѣштанаꙗ. вьнемѭштмъ аште помьнꙙтъ С 423.23 2. Внимателен съм, предпазлив съм, внимавам вьнемлѣте млостꙑнѧ вашеѩ не творт прѣдъ лвкꙑ да вдм бѫдете м. аште л же н мъꙁдꙑ не мате. отъ отца вашего же естъ на нбсхъ М Мт 6.1 З А СК сего рад (по)добаетъ. лше намъ внма(т сл)ꙑшанемъ да (не к)о(гд)а отпа(де)мъ Е 8б 16—17 ꙗко бо многѫ то тьштетѫ.  несътрьпмъ врѣдъ.  велкѫ бѣдѫ наводтъ не вънмаѭштїмъ С 513.24 3. Вземам под внимание, имам предвид  сьвѣдѣтел҄ьствѹтъ реено самѹл҄емъ. не вьнма добротѣ. н вꙑсотѣ въꙁдраста го С 546.11—12 вънмат себѣ προσέχω ἐμαυτῷ Внимавам вънемлѣте себѣ. аште же съгрѣштъ (бра) тебѣ братръ тво ꙁапрѣт емѹ М Лк 17.3 З А СК вьнемлѣте же себѣ еда когда отѧжаѭтъ срдца ваша. обѣданмь  пьѣньствомь. ꙇ пеальм жтескꙑм. ꙇ надетъ на вꙑ вънеꙁаапѫ дьнь тъ М Лк 21.34 З А СК вънмат [себѣ] отъ кого [есо] προσέχω [ἐμαυτῷ] ἀπό τινος Внимавам, пазя се от някого [нещо] вънемлѣте отъ лъжхъ пророкъ. ꙇже прходѧтъ къ вамъ. въ одеждахъ овьахъ. вьнѫтрь же сѫтъ влъц хꙑштьнц М Мт 7.15 З А вьнемлѣте себѣ отъ кваса фарсѣска. еже естъ лцемѣре М Лк 12.1 З М З А СК Е СП СЕ С Р МЛ Гр προσέχω вьньмат вьнмат внмат Нвб внимая остар Дюв НГер ЕтМл внимавам ОА ВА Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ