Старобългарски речник

вън҄егдаже

вън҄егдаже съюз Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: когато вьн҄егдаже то сꙙ творѣше.  платъ н глаголат н слꙑшат можааше С 434.1 Изч С Гр ἐν ὅσῳ вьн҄егдаже Нвб Ø