Старобългарски речник
въмѣтат 
въмѣтат -въмѣтаѭ -въмѣташ несв 1. Хвърлям, мятам нещо вътре в някакво затворено пространство тако естъ цѣсарестве бже. ѣкоже лкъ въмѣтаатъ сѣмѧ вь ꙁемлѭ ... ꙇ сѣмѧ проꙁѧбаатъ ꙇ растетъ М Мк 4.26 З вьсѣко ѹбо дрѣво не творѧщее плода добра посѣкаѭтъ  въ огнь вьмѣтаѭтъ М Лк 3.9А, СК.Срв. Мт 7.19 М З повелѣ првест лко мѫтъ ꙁвѣр. лютъ  ꙁълъ ...  въметавъше ꙁатворт съ свꙙтꙑма С 183.22 2. Хвърлям, пускам в каса [пари, дарение и под.] вдѣаше како народъ мететъ мѣдь вь гаꙁофлакѭ. ꙇ мноѕ богат въмѣтаахѫ многа М Мк 12.41 З вдѣ въмѣтаѭштѧѩ въ гаꙁофлакѭ дарꙑ своѩ б(о)гатꙑѩ М Лк 21.1 З А СК вдѣ же  еднѫ въдовцѫ ѹбогѫ. въмѣтаѭштѫ тѹ дъвѣ лептѣ М Лк 21.2 З А СК 3. Прич. сег. страд. като същ. въмѣтама[ꙗ] ср мн τὰ βαλλόμενα Хвърлените в дар пари се рее не ѣко о нштхъ пеааше сѧ. нъ ѣко тать бѣ. ꙇ скрнцѫ мꙑ. ꙇ вьмѣтаема ношааше М Йо 12.6 З А СК въмѣтат мрѣжѫ ἀμφιβάλλω [вар. βάλλω ἀμφίβληστρον] Хвърлям мрежа [за да ловя риба] вдѣ смона ꙇ аньдрѣѭ братра того смона. въмѣтаѭшта мрѣжѧ вь море М Мк 1.16 вдѣ дъва братра смона нарцаѭщааго сѧ петра. ꙇ анꙿдрѣѭ братра его. въмѣтаѭща мрѣжѧ въ море З Мт 4.18А, СК М З А СК С Гр βάλλω въметат вьметат Нвб Срв вмятам, вметна ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ