Старобългарски речник
въмѣстт сѧ 
въмѣстт сѧ -въмѣщѫ сѧ -въмѣстш сѧ св 1. Побера се, вместя се събра сꙙ на мѣсто то мѫж  женꙑ.  младенц. ждове  лн.  крьстꙗнъско множьство. же сꙙ таѧште творѣахѫ. ꙗкоже не бѣаше вьмѣстт сꙙ народѹ С 109.3 Образно. то хоштете м дат  аꙁъ вамъ прѣдамꙑ . лма бо ꙁъло вьмѣст сꙙ.  прѣдаан пр коньц бѣаше.  грѣхъ съвръш сꙙ С 414.26—27 тогда прдошꙙ ѹенц. тъгда къгда. гда се бꙑстъ. гда прѣдаан вьмѣст сꙙ С 415.19 вовода рее тако м боꙁ. вльшьство нѣко бꙑстъ. стꙑ доменъ рее. тако м хъ бъ нашъ вьмѣстлъ сꙙ стъ С 74.23 2. Прен. Разбера, схвана, възприема смисъла на нещо  могъ сꙙ вьмѣстт да сꙙ вьмѣсттъ С 371.4 Изч С Гр χωρέομαι χωρέω προχωρέω вьмѣстт сѧ Нвб вместя се книж ОА ВА АР РБЕ