Старобългарски речник
вълѣст
вълѣст
-вълѣꙁѫ
-вълѣꙁеш
св
1. Навляза вътре в границите, в пределите на нещо
ꙇ вълѣꙁъшѧ въ гробъ вдѣшѧ юношѫ сѣдѧшть о десноѭ
М
Мк 16.5
З
А
вовода же агрпъ вьлѣꙁъ въ амасїскъ градъ. съꙁъва старѣшнꙑ града
С
17.5
нкакоже ѹстрашвъше сꙙ. вь срѣдѫ вьлѣꙁъше крьстꙗн сам сꙙ нарекошꙙ
С
86.4
сътворвъ хво ꙁнамен. вьлѣꙁе въ огн҄ь ꙁнѫвъ прѣда дѹшѫ
С
144.20
пасѫштемъ же сꙙ вельбѫдомъ тѹ ... дна отъ н҄хъ шьдъш. блꙁъ вьс вьлѣꙁе въ н҄вѫ ꙗст хотꙙшт
С
217.30
нѣсмъ достонъ да м подъ кровъ вълѣꙁеш
С
308.3
тако тꙑ вълѣꙁъ въ водѫ. обраꙁъмь етеромь въ водѣ погребенъ. ꙗко же онъ въ камене. въстааш пакꙑ въ обꙿновлен жꙁн ход(ѧ)
Х
IВб 9
Кача се, вляза [в кораб, ладия и под.].
ꙇ абе ѹбѣд съ ѹенкꙑ вьлѣст въ корабь. ꙇ варт на ономь полѹ
М
Мт 14.22
З
А
СК
2. Вляза, проникна [през врата и под.]
вьлѣꙁе двьр жвотьнꙑѧ ꙁатворенꙑм двьрьм
С
501.7
Проникна, вмъкна се, нахлуя някъде.
вь тѣхъ же мѣстѣхъ раꙁбонц нѣц таѧште сꙙ. ꙗко мѣньꙗ обл бѣаше въ манастꙑр. подъкопавꙿше стѣнѫ ноштьѭ. вьлѣꙁошꙙ въ манастꙑрь. вса съкрѹшвꙿше
С
557.26
Образно.
ѹбоꙗвъше же сꙙ да како нестꙑ дхъ обратвъ сꙙ вьлѣꙁетъ вь н҄ѫ. молшꙙ го прѣбꙑт отроковц ѹ н҄его в҃ дьн
С
520.13
посълашꙙ на мѫжа дхъ въ обраꙁѣ ꙁмнѣ. же вьлѣꙁъ въ лоно мѫжа мѫааше. болѣꙁн беспрѣстан мꙋ творꙙ
С
567.6
3. Постъпя, вляза някъде
рѣхъ т ꙗко старъ с. не можеш рьнецъ бꙑт. д аште хоштеш рьнецъ бꙑт. вьлѣꙁ вь обьшт манастꙑрь. ждеже вꙙште братѧ стъ
С
170.3—4
4. Отида, вляза при някого, явя се пред някого
вьлѣꙁъ же маг҄стрꙗнꙿ къ воводѣ рее. пршелъ стъ васлскъ
С
20.1
мꙑшлꙗахѫ како бꙑ вьлѣст къ стѹѹмѹ
С
37.4
дѫштѹ мѹ манастꙑра дот. вьлѣꙁъ къ сѫшт тѹ братї цѣлова ѧ
С
523.21—22
5. Взема участие, включа се в нещо
дрѹꙁ же пакꙑ въ подвгъ вьлѣꙁъше. воле же не могѫште до коньнꙑ болѣꙁн сътрьпѣт
С
85.22
М
З
А
СК
СЕ
С
Х
Гр
εἰσέρχομαι
ἐπεισέρχομαι
ἔρχομαι
παρέρχομαι
ὑπεισέρχομαι
ἐμβαίνω
ἀναβαίνω
καταβαίνω
вьлѣст
Нвб
вляза
ОА
ВА
АК
Бот
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
ДА
влеза, влезна
ДА