Старобългарски речник
въльстт 
въльстт -въльщѫ -въльстш св Измамя, заблудя, излъжа нѣстъ бо страха бжїѣ. прѣдъ оїма его. ѣко волъст. прѣдъ нїмъ. обрѣст беꙁаконне свое  въꙁненавїдѣт СП 35.3 Изч СП Гр δολόω волъстт Нвб Срв лъстя остар ВА РБЕ [пре]лъстя ОА ВА БТР