Старобългарски речник
въложт 
въложт -въложѫ -въложш св Сложа, поставя в нещо, вмъкна ꙇ поемꙑ еднъ отъ народа. вълож пръстꙑ своѩ въ ѹш его М Мк 7.33 З СК Б ꙇ кѹпль плаштанцѫ  сънемꙑ обтꙑ въ плаштанцѫ. ꙇ вълож въ гробъ. ꙇже бѣ сѣенъ отъ камене М Мк 15.46 З А  по тоⷨ҇ въложⷮ҇ крстꙑ въ водѫ крстѧ м СЕ 6а 22  повелѣ прнест огн҄ь.  полцꙙ желѣꙁнꙑ.  въложт ѧ въ огн҄ь С 2.20 въложѫ пръстъ сво въ гвоꙁднꙑѧ ꙗꙁвꙑ. т тъгда вьꙁвѣрꙋѭ ѹдес ꙁѣло вьꙁштѫ сеѭ с рѫкоѭ С 500.28 Образно. въложте въ ѹш ваш словеса с М Лк 9.44 З ї вълож въ ѹста моѣ пѣснъ новѫ. пѣнъе ба нашего СП 39.4 ꙇ вълож ѹмъ въ срце мое стааго твоего дха. хранѧща дшѭ моѭ  тѣло СЕ 37b 7—8 М З А СК Б О СП СЕ С Гр βάλλω ἐμβάλλω τίϑημι κατατίϑημι ἐπιτίϑημι ἀσφαλίζω λαμβάνω Нвб вложа ОА ВА Бот НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА