Старобългарски речник
вълежат 
вълежат -вълежѫ -вълежш несв Оставам верен на нещо повѣждь м ѹбо ѡ ждовне. ꙿто сꙙ пророкꙑ велаш. а прорцамааго корш. како л вьлежш к҄нгахъ. раꙁѹма напсанꙑхъ ослѹшаѧ сꙙ С 334.29 Изч С Гр προσκαρτερέω вьлежат Нвб Ø