Старобългарски речник
вълежат
вълежат
-вълежѫ
-вълежш
несв
Оставам верен на нещо
повѣждь м ѹбо ѡ ждовне. ꙿто сꙙ пророкꙑ велаш. а прорцамааго корш. како л вьлежш к҄нгахъ. раꙁѹма напсанꙑхъ ослѹшаѧ сꙙ
С
334.29
Изч
С
Гр
προσκαρτερέω
вьлежат
Нвб
Ø
