Старобългарски речник
вълаꙗт сѧ
вълаꙗт сѧ
-вълаѭ сѧ
-вълаш сѧ
несв
Мятам се, блъскам се, клатя се, люлян от вълни или морска буря
корабь же бѣ по срѣдѣ морѣ вълаѩ сѧ влънам. бѣ бо протвенъ вѣтръ
М
Мт 14.24
З
А
ꙇ тъ вълѣꙁе въ корабъ. ꙇ ѹенц(ц) его ... ꙇ сънде бѫрѣ вѣтръна въ еꙁеро. ꙇ сконьаваахѫ сѧ вълаахѫ сѧ ... въꙁбудшѧ глѭште. наставъне погꙑблемь
М
Лк 8.23
Изч
М
З
А
Гр
βασανίζομαι
κινδυνεύω
Нвб
Ø