Старобългарски речник
вълаꙁъ
вълаꙁъ
-а
м
Влизане, вход
вдѣхомъ га ... прстѫп бо вьнеꙁаапъ. съпастел҄ь хлѣвнѣ двьр не раꙁдѣлвъ. а мꙑ двна прстѫпьньꙗ го ѹжасъше сꙙ. ѹдхомъ сꙙ мже новъ такъ вълаꙁъ сътвор
С
499.24
а отъ гроба сходъ прѣдетъ вьсего помꙑсла. къ ѹенкомъ вълаꙁъ лше рѣ стъ
С
501.18
тъьѭ слово рее. раꙁбонка въ породѫ вьведе а не трѣбова молтвꙑ. ацѣ вьсѣхъ же по адамѣ. ставлъ бѣ богъ отъ того вълаꙁа
С
308.24
Изч
С
Гр
εἴσοδος
Нвб
влаз
остар
ВА