Старобългарски речник
въкѹшень 
въкѹшень -ꙗ ср Вкусване от някаква храна или питие ꙇ съподоб нꙑ наплънт сѧ. стꙑнѧ твоеѩ. въкѹшенемь водꙑ сеѩ СЕ 6а 17—18 блгв вно се. своеѭ благостѭ ... ꙇ вꙿсѭ скврънѫ. л сѫмьнѣне. въпадъшмъ гадомъ вь не. дѣѣнемь непрѣꙁнномь. отъжен отъ рабъ твохъ. ꙇ дажд ꙇмъ ... сего въкѹшень прѧстт сѧ СЕ 20а 12—13 ꙇ подажд рабѹ твоемѹ. отъдане семѹ оскврьньшюмѹ сѧ. ꙇ въкѹшъшю мѧсъ нестꙑхъ. ꙇхъже въкѹшене отъреклъ ес СЕ 22а 12  помолвъша сꙙ. сѣдоста оба ꙗст хлѣбъ. по вькѹшенї же ма  по съконьан благодарьствꙗ. пакꙑ сѣдоста С 524.19 обраꙁъмь ѹбо къ пшенц ѹподобл҄ѣꙙ сѧ отъ въкѹшенꙗ же расмотрьлвъм ꙁъоблаемъ Х II Аа 18—19 Образно. ѣкоже бо  грѣхъ въкѹшенемь. ѣко сладокъ естъ. нъ послѣдь горъѣе ꙁлъ обрѣтаетъ сѧ СЕ 69b 5 сца бѣ  ꙁмꙗ сладька бесѣдоѭ. нъ горька льстѭ. сладько въкѹшен нъ горъко паден С 351.9 СЕ С Х Гр γεῦσις μετάληψις βρῶμα βρῶσις τὸ γεύσασϑαι въкѹшен въкѹшене вькѹшене Нвб вкушение остар ВА вкушание остар НГер