Старобългарски речник
въкѹшат 
въкѹшат -въкѹшаѭ -въкѹшаш несв Вкусвам, опитвам вкуса на нещо; ям или пия нещо тꙑ  нꙑнѣ влко свⷳ҇ѧ водѫ сѭ ... дажд вꙿсѣмъ. пркасаѭщмъ же сѧ е. ꙇ помаꙁаѭщмъ сѧ еѭ. въкѹшаѭщмъ же еѩ. стꙑнѭ. ꙇ блговене СЕ 5b 17 тꙑ  нꙑнѣ влко ст водѫ сѭ. ꙇ сътвор ѭ бꙑт вꙿсѣмъ. поръпаѭщмъ отъ неѩ.  кропѧщмъ сѧ еѭ. ꙇ въкѹшаѭщмъ еѩ СЕ 6b 17—18 сѣмена с. ꙇ раꙁльнꙑѩ плодꙑ блгов. ꙇ въкѹшаѭщхъ отъ нхъ ст СЕ 13а 18 влко ... ѡст водѫ сѭ ... да бѫдетъ на веселе  съдраве. въкѹшаѭщмъ  пѭщмъ отъ неѩ СЕ 21а 8—9 аꙁъ бо днъ сѣждѫ сьде. пꙙтꙑ дьнь не въкѹшаѧ брашно С 170.8 пꙙть вь недѣл҄ дьн не ꙗвьꙗѧ сꙙ ловѣкѹ съпроста. н нсоже въкѹшаѧ С 285.8 Образно. а же въкѹшатъ скръб господьн҄ь. то не прѣлштатъ сꙙ нколже С 267.1 сладъка стъ сласть водꙙштꙗ вь грѣхъ. прблжаѭштхъ сꙙ к н҄е. растрьꙁоватъ. бѣж ѧ въкѹса. сладъка т стъ въкѹшаѭште. нъ горька по въкѹсѣ С 350.29—30 Изч СЕ С Гр γεύομαι μεταλαμβάνω ἐσϑίω ἀρύομαι γεῦσις Нвб вкушам остар НГер вкушавам остар ОА ВА ЕтМл