Старобългарски речник
въкѹсъ
въкѹсъ
-а
м
Вкус [образно]
сладъка стъ сласть водꙙштꙗ вь грѣхъ. прблжаѭштхъ сꙙ к н҄е растрьꙁоватъ. бѣж ѧ въкѹса.
С
350.29
по въкѹсѣ
μετὰ τὴν πρᾶξιν
На вкус [образно]
сладъка т стъ [сласть] въкѹшаѭште. нъ сладъка по въкѹсѣ
С
350.30
Изч
С
Гр
γεῦσις
Нвб
вкус
ОА
ВА
АК
Бот
НГер
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ