Старобългарски речник
въкѹст 
въкѹст -въкѹшѫ -въкѹсш св Вкуся, опитам вкуса на нещо; хапна или отпия от нещо глѭ бо вамъ. ѣко н еднъ же мѫжь тѣхъ ꙁъванꙑхъ. не въкѹстъ моеѩ веерѧ М Лк 14.24 З А СК дашѧ емѹ оцътъ пт съ ꙁлъьѭ съмѣшънъ. ꙇ въкѹшъ не хотѣше пт М Мт 27.34 З А СК трѹждаѫщомѹ сѧ дѣлат(е)лю подобаетъ прѣжде отъ плода въкѹст Е 1а 7—8 трѧсомꙑ же да въкѹстъ подъ вееръ. мало кашцѧ СЕ 44а 21—22 аꙁъ отъсел не мамъ въкѹст брашꙿна ꙁемнааго. нъ ождаѭ оноѧ пштꙙ вькѹст С 154.8, 9—10 помлѹ моѭ дьштерь ... се бо два десꙙт стъ дн. нѣ въкѹсла н ꙗта н птꙗ С 520.1 Прен.Изпитам, усетя, почувствам. ꙇ тꙑ глеш ѣко аште кто слово мое съблюдетъ. не матъ въкѹст съмрът въ вѣкъ М Йо 8.52 З А въкѹсте і вдте ѣко благъ гь. блаженъ мѫжь їже ѹпъваетъ на нь СП 33.9 како жвотъ съмрьт въкѹс С 459.6 їѡанъ же божъствънꙑ божъствънꙑѧ сласт въкѹсвъ. млъан рад сеѧ сꙙ любꙙ дръжааше С 292.11 тꙑ спръва адамѹ въ породѣ въꙁавдѣ.  сладъкꙑѧ сласт въкѹсвъша. горьцѣ сьмрьт прѣдастъ го съмрьт бо не бѣ мрѹ С 389.2 М З А СК Е СП СЕ С Гр γεύομαι ἀπογεύομαι μεταλαμβάνω λαμβάνω μετέχω вькѹст Нвб вкуся ОА ВА Бот Дюв НГер БТР АР РБЕ вкусям несв ОА ЕтМл вкусам несв ВА вкусявам несв ОА ВА БТР Срв укуся ДА