Старобългарски речник
въкѹпѣ 
въкѹпѣ нареч 1. Заедно, съвместно, наедно, вкупом ꙇ наѧсѧ въкѹпъ отърцат сѧ вьс М Лк 14.18 З А СК теаашете же оба въкѹпѣ М Йо 20.4А въкѹпѣ на мѩ шьпътаахѫ вс враѕі моі СП 40.8 не ѹꙁъртъ пагѹбꙑ егда відтъ прѣмѫдроі ѹміраѭщѩ. въкѹпѣ беꙁѹмънъ съ несъмꙑслънꙑмъ погꙑбнетъ СП 48.11  ꙗкоже се вьлаꙁꙙште въ бъран въкѹпѣ мена своꙗ глагол҄ѫтъ С 86.13 сѫштемъ ѹбо мъ въкѹпь. ѹвѣдѣшꙙ стрѣгѫшт тъмнцѫ С 133.29 по мноꙁѣхъ же лѣтѣхъ прѣбꙑваньꙗ ма въкѹпѣ ... по бол҄ьше въꙁдръжан ѧ сꙙ блаженꙑ анна. прѣвъсходꙙште свого ѹтелꙗ С 548.4 2. При едновременни действия — едновременно, същевременно въ мрѣ вькѹпѣ ѹсънѫ  поѭ ѣкъ тꙑ гі едіного на ѹпьванье вьселілъ мѩ есі СП 4.9 ꙇ бꙑстъ сѹгобь бъ въкѹпѣ  къ СЕ 67а 20—21 да обѣ пасцѣ. въ кѹпѣ бѫдете ова прѣстаѭшт. а хвъна нанаѭшт К 13b 9 Срв. С450.17 ꙇѵ снъ бж ... по срѣдѣ ꙁакона ꙇ пророкъ. въ кѹпѣ (про) проповѣдаемъ К 13b 33 Срв. С451.8 въкѹпѣ же слꙑ въсклкнѫшꙙ. въкѹпѣ же врата въꙁꙙшꙙ сꙙ. въкѹпѣ желѣꙁꙿнаꙗ ѫжа  верѣѧ съкрѹшшꙙ сꙙ. въкѹпѣ ꙁатвор отъпадошꙙ. въкѹпѣ основанꙗ тъмнцꙙ подвжашꙙ сꙙ. въкѹпѣ протвънꙑѧ слꙑ бѣствѹ сꙙ ѧшꙙ С 466.1, 2, 3, 4, 5 тѣмь глагол҄ѫ гь мо  бъ мо. тꙑ бъ мо  гь. прѣдъ вѣкꙑ вькѹпь  новъ С 504.28 въкѹпѣ сѣст συγκαϑίζω Седна заедно ꙇ въкѹпѣ сѣдъшемъ мъ. сѣдѣаше петръ по срѣдѣ хъ М Лк 22.55 З Изч М З А СК СП СЕ К С Гр ὁμοῦ ἅμα ἀπὸ μιᾶς ἐπὶ τὸ αὐτό κατὰ τὸ αὐτό ἡνωμένως ἡνωμένος ὁμοϑυμαδόν вькѹпѣ въкѹпъ въ кѹпѣ въкѹпь вь кѹпѣ вькѹпь Нвб вкупе остар ВА ЕтМл РБЕ ДА вкуп остар ОА ВА Дюв НГер ЕтМл АР Срв вкупом БТР