Старобългарски речник
въспрьн҄ 
въспрьн҄ прил 1. Който се намира във висините, най–горен, най–висок тѧ молмъ хе бже нашь. прꙁьр нꙑнѣ отъ вꙑспрьнхъ нбсъ твохъ. на раба твоего сего СЕ 32а 2—3 2. Като същ. въспрьнꙗꙗ ср мн τὰ ἄνω Висини ꙿто се велко  двъно ѹдо. невдмꙑ намъ беспльтьнꙑмъ вꙑспрь богъ ... къгда сьнде не оставл҄ вꙑспрьн҄хъ С 458.26—27 въспрьн ерѹсалмъ ἡ ἄνω ᾿Ιερουσαλήμ Горният Ерусалим, небето, небесните селения [образно] хъ по к҃. дьнъ. вьꙁде въ вꙑспрьн імъ К 14а 29 Изч СЕ К С Нвб Ø