Старобългарски речник
въспрь
въспрь
нареч
1. Горе, високо
ꙿто се велко двъно ѹдо. невдмꙑ намъ беспльтьнꙑмъ вꙑспрь богъ
С
458.22
сꙑ вꙑспрь съ отꙿцемъ вънѫ ꙗко богъ. не ꙗв сꙙ намъ нкꙿдеже
С
458.29
ѧже ѹмѫ обдьлвꙑ непобѣдмꙑ мѫтел҄ь. ѹмѫенꙑ отъ бога. ꙗко протвнкъ ѹкрадъ. събꙿравъ жвѫштꙙѧ вꙑспрь
С
460.10
въ адѣ нꙁъ пеаленъ. съ древь прскръбънъ ꙁа їѡсфа вꙑспрь
С
460.25
тѹ мѡус въ тъмнꙑхъ нꙁъ. ꙗкоже бѣ въ краб. вь тьмнꙑхъ нꙁъ [погр. вм. вꙑспрь, Север., с. 461, бел. под линия]
С
460.29
2. Нагоре, нависоко
ꙇс же вьꙁведе въ іспрь о рее
М
Йо 11.41
Изч
М
З
А
С
Гр
ἄνω
вꙑспрь
въ іспрь
Нвб
Ø