Старобългарски речник
въньнъ 
въньнъ -ꙑ прил Постоянен, непрекъснат въ бестѫжьное пощене. въ беꙁдръпътъное слѹжене. вънъно трѣꙁвене. блꙿгословѧ клънѫщѧѩ тѧ СЕ 89b 1 бѣ же праꙁдьнікъ памѧті мъ. вꙑнꙿнаѣ. ꙇ да не ꙁабꙑваѭтъ К 6b 39 Изч СЕ К Гр διηνεκής вънънъ вꙑнꙿнъ Нвб Ø