Старобългарски речник
въꙁьрѣт 
въꙁьрѣт -въꙁьрѭ -въꙁьрш св 1. Отправя поглед, вдигна очи към някого или нещо; погледна ꙇ плнѫ на о его  въꙁлож рѫцѣ на нь. въпрашааше  аште ъто вдтъ. ꙇ вьꙁьрѣвъ глааше. ꙁьрѭ ловѣкъ М Мк 8.24 З ꙇ въꙁьрѣвъшѧ вдѣшѧ ѣко отъваленъ бѣ камень М Мк 16.4 З А аꙁъ же глѭ вамъ. ѣко вьсѣкъ же вьꙁьртъ на женѫ съ похотѭ. юже любꙑ сътвор съ неѭ въ срдц своемъ М Мт 5.28 З вьꙁърѣвъ іс. ома своіма на нбо.  рее ое прде асъ прослав с сна СК Йо 17.1  на врагꙑ моѩ вьꙁьрѣ око мое СП 53.9 млоствъ гі бже. млосръдънама ома. вьꙁьр на мѧ СЕ 78а 10 не отъа ѹбо себе. къ блѫднц вьꙁьрѣвъ С 409.25 како вьꙁьрѫ кꙿ тебѣ бже С 528.2 2. Вгледам се, взра се в някого или нещо; огледам внимателно, изгледам ꙇ вдѣвъш петра грѣѭшта сѧ. вьꙁьрѣвъш на нь гла. ꙇ тꙑ съ наꙁарѣнномь смъ бѣ М Мк 14.67 З ѹꙁърѣвъш же  раба една. сѣдѧшть пр свѣтѣ.  вьꙁьрѣвъш на нь рее. ꙇ сь бѣ съ нмь М Лк 22.56 З онъ же въꙁнкъ  вьꙁьрѣвъ не вдѣ нкогоже С 41.4 Прен.Разбера, прозра. тольма л ѡ мѫжѹ дръжмъ с невѣдѣнмь. да сего не раꙁѹмѣеш. еда страннкъ с схъ мѣстъ. да нꙑнꙗ пршълъ с въ градъ сь. ꙗкоже мьнвѣ. ного ѧꙁꙑка с ꙗште сего не ѹвѣдѣ. тварь ꙁмѣн сꙙ.  не въꙁможе л въꙁьрѣт С 475.23 М З А СК Б О СП СЕ К С Гр βλέπω ἀναβλέπω ἐμβλέπω ἐπιβλέπω περιβλέπομαι ἀντιβλέπω ἀτενίζω ὁράω ἐφοράω ἀφοράω ϑεωρέω παρακύπτω προσέχω ἐπαίρω ἐντυγχάνω ἀνατείνω τὰς χεῖρας вьꙁьрѣт Нвб взра [се], взирам [се] ОА НГер ЕтБАН БТР АР РБЕ