Старобългарски речник
въꙁьрѣнь
въꙁьрѣнь
-ꙗ
ср
Гледане, поглеждане; поглед
съхране аплꙑ своѩ отъ блѫда. ꙇ отъ раждеженѣ блѫдъна. ꙇ отъ помꙑшленѣ блѫдъна. отъ вьꙁьрѣнѣ на нѧ оесъ любодѣць
СЕ
37а 11—12
же естъ ꙁмѣрлъ водѫ моръскѫѭ гръстѭ. пѧдѭ нбо. а вьꙁьрѣнемь свомь ꙁемⷧ҇ѭ потрѧсаетъ
СЕ
55b 21
прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ. ꙇ прѣлюбодѣанѣ ... въ похотьнаа вьꙁьрѣнѣ. на стѹжде лце
СЕ
68b 3
тѣмьже скрежьщетъ на тѧ ꙁѫбꙑ. ѡбьходтъ наꙁраѩ твое слово. ꙇ двжене. ꙇ вьꙁьрѣне
СЕ
88а 13
Изч
СЕ
Гр
ὅρασις
вьꙁьрѣне
Нвб
възрение
остар
книж
ОА
ВА
Бот
ЕтМл
РБЕ
въззрение
ЕтМл
РРОДД