Старобългарски речник
въꙁьмат 
въꙁьмат несв въꙁмат -въꙁемлѭ -въꙁемл҄еш 1. Поемам нещо с ръка, хващам, улавям, като го издигам нагоре  въꙁемл҄ѫште камен мештаахѫ на н҄ь С 216.24 Образно. ꙇ отъ трѫда сего ꙁъм . ѣко въпаденѣ стѹденааго. тꙑ бо ес вьꙁемлѧ. отъ паденѣ молѧщааго сѧ тебѣ СЕ 31b 11—12 2. Нося нещо със себе си ꙇ ꙁапрѣт мъ. да ньсоже не вьꙁемлѭтъ. радостіѭ вьꙁемлѭште рѫковѩт своѩ СП 125.6 3. Получавам, приемам, вземам [пари, възнаграждение, данък и под.] прстѫпш къ петрꙋ вьꙁемлѫщеі ддрагъмꙑ СК Мт 17.24 цре ꙁемьні отъ кого вьꙁемлѫтъ дань. л оброкꙑ. отъ своіхъ л сновъ л отъ тѹждхъ СК Мт 17.25 по ьто вьꙁімаеш ћ҃ съребрьнікъ. ꙇюдо К 5b 32 ꙇ на кръв владꙑъні. цѣнѫ въꙁімааше К 6а 11 Получавам, приемам нещо, което ми се дава. ѹвѣдѣшꙙ стрѣгѫшт тъмнцѫ. ꙗко прносмааго отъ вѣрънꙑхъ не въꙁмаѭтъ піѡнїна ꙙдь С 134.1 Получавам, придобивам [сила и под.]. ꙁатвор е. вꙿсѧ пѫт въходънꙑѩ. прѣсѫ е ꙇстонкъ ... отъ негоже въꙁмаетъ слѫ. ꙇ вьсел вь нь съдраве СЕ 45а 12—13 Приемам, получавам [молитва, милост, опрощение и под.]. аще хощеⷮ҇ моⷧ҇. въꙁъмат ѡⷮ҇ пⷫ҇о то да прѣбѫдеⷮ҇ въ болѣꙁн ж҃ дꙿне СЕ 38а 17 тако  мꙑ длъжьн смъ грѣшьн. пртешт къ ꙁбавтелю.  въꙁъмат отъ н҄его непогон҄ен грѣховъ нашхъ С 390.25 на мѫеньскꙑѧ страст рее. любꙙштмъ мѫенкꙑ да простьремъ сꙙ. благодѣт вьꙁемьѭште отъ н҄іхъ С 54.10 4. Прен. Вземам, поемам върху себе си [грях и под.] се агнецъ бжі. въꙁемлѧ грѣхꙑ мра вьсего М Йо 1.29 З,А, СК. Срв. СЕ 25b 21 ѣко тѹждѧ грѣхꙑ вьꙁемлетъ. нѣстъ лѣпо да менѹетъ сѧ хвъ рабъ СЕ 104а 6 5. Отнемам, лишавам някого от нещо беꙁѹмьлю. въ сѭ нощъ вьꙁемлѫтъ дшѫ твоѭ. а ꙗже ѹготов. комѹ бѫдѫтъ СК Лк 12.20 слъньце распінаемъ вдітъ. ꙇ сьѣт не съмѣетъ. вьꙁемлѧ свѣтъ отъ распінаѭштхъ К 11а 40 доньжде стъ попъ.  богъ дастъ мѹ попьство. не отъмешт сꙙ. въꙁьмат отъ н҄его божѭ свꙙтость С 359.4 Присвоявам, заграбвам, прибирам за себе си. боѣахъ бо сѧ тебе. ѣко лвкъ ѣръ ес. вьꙁемлеш егоже не положъ. ꙇ жьнеш егоже не сѣвъ М Лк 19.21 З, А. Срв.Лк 19.22 М З А въꙁьмат дѹшѫ αἴρω τὴν ψυχήν Измъчвам някого, вземам душата на някого обдѫ же  юде  глаахѫ емѹ. доколѣ дшѧ нашѧ вьꙁемлеш аште тꙑ ес хъ М Йо 10.24 З въꙁьмат свѧто комъкань μετέχω τῶν ϑείων μυστηρίων Комкам се, причестявам се, вземам комка, причастие да навꙑкнеш ꙗко же недостоно вьꙁемьѭтъ сто комъкан. въ тꙑ пае въскааетъ  вълаꙁтъ ꙙсто дꙗволъ С 421.5—6 [толкъ] пѫть въꙁьмат περιοδεύω Грижа се усърдно, полагам усилия кꙿто помьтъ враев трѹждаѭштѹ сꙙ.  толкъ пѫть вьꙁемьѭштѹ С 361.6 въꙁмат трапеꙁѫ Вдигам масата, прибирам, разтребвам масата след хранене моⷧ҇ вьꙁⷿ҇маще трапеꙁѫ СЕ 17а 1 М З А СК СП СЕ К С Гр αἴρω λαμβάνω κομίζω ἁρπάζω ἀπαιτέω ἀπολαύω вьꙁьмат въꙁъмат вьꙁмат вьꙁімат въꙁімат Нвб възимам остар диал ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл РБЕ ДА взимам, вземам ОА ВА НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА