Старобългарски речник
въꙁꙑват
въꙁꙑват
-въꙁꙑваѭ
-въꙁꙑваш
несв
1. Надавам молитвен възглас
вънегда вьꙁꙑвахъ ѹслꙑша мѩ бже правъдъї моеѩ
СП
4.2
Срв.
СЕ73а 3
2. Повиквам, призовавам някого
оно ѹбо дрѣво въ адъ сълааше. крьстьно же дрѣво ошьдъшїхъ отъ ада пакꙑ въꙁꙑвааше
С
489.21
Изч
СП
СЕ
С
Гр
ἀνακαλέομαι
τὸ ἐπικαλεῖσϑαι
вьꙁꙑват
Нвб
възивавам
диал
ДА