Старобългарски речник
въꙁъпт 
въꙁъпт -въꙁъпьѭ -въꙁъпьш св 1. Надам силен глас, извикам високо, провикна се; изкрещя, закрещя ꙇсъ же въꙁъпвъ глсмъ въльемь спѹст дхъ М Мт 27.50 З А СК ꙇ въꙁъп гласомъ велемъ  рее. блгсна тꙑ въ женахъ М Лк 1.42 З А СК егда же  вдѣшѧ архере  слѹгꙑ. въꙁъпшѧ глѭште. пропьн  пропьн  М Йо 19.6 З А СК он же лше въꙁъпшѧ пропьн  М Мк 15.14 З. Срв.Мк 15.13 М З  се дхь емлетъ і.  вьнеꙁапѫ въꙁъпетъ  прѫжаетъ с съ пѣнам СК Лк 9.39 молмъ тѧ гі. ꙇ въꙁъпемъ къ тебѣ. отрѣш ѫꙁꙑ раба твоего сего СЕ 43b 10 тѹ радѹ сѧ анћлъ дѣвѣ въꙁъпі К 14а 22 кнꙙꙁ же вел҄м вьꙁпвъше въсмꙗшꙙ сꙙ С 138.1 2. Тържествено съобщя, възглася, проглася нещо кротъко ꙗв сꙙ къ свꙙтлштѹ. пръвꙑмъ гласомъ. радость вьꙁьп  С 248. 14 проповѣдмъ спаса нашего въскрѣшень. пае же наше съпасен вьꙁьпїмъ С 479.14 добро стъ врѣмꙙ дьньсь вьсѣмъ намъ вьꙁꙿпт. реено блаженꙑмъ ддомъ. кто въꙁглагол҄етъ слꙑ гнꙙ С 486.22 3. Призова, повикам някого тебе дного нꙑнѣѹ вьꙁъпѭ С 311.8 М З А СК Б Е СС СЕ К С Гр κράζω ἀνακράζω βοάω ἀναβοάω ἐπιβοάω ἐκβοάω κραυγάζω ἀναφωνέω ἐπιφωνέω φωνέω λέγω ἀνακαλέομαι κηρύσσω χράομαι вьꙁъпт вьꙁьꙁпт вьꙁꙿпт вьꙁпт въꙁъпіт Нвб Ø