Старобългарски речник
въꙁъват 
въꙁъват -въꙁовѫ -въꙁовеш св 1. Надам силен глас, извикам, провикна се он же вдѣвъше  по морю ходѧштъ. непьштевашѧ прꙁракъ бꙑт. ꙇ въꙁъвашѧ М Мк 6.49 З  се рекъ. гласомь велемь въꙁъва. лаꙁаре грѧд вонъ М Йо 11.43 СК.Срв. С 317.4 ꙇс же вьꙁъва  рее. вѣрѹѩ вь мѧ. не вѣрѹѹтъ въ мѧ нъ въ посълавъшааго мѧ М Йо 12.44 З А  се дъва слѣпъца ... слꙑшавъша ѣко съ ммо ходтъ въꙁъваста глѭща. помлѹі нъ снѹ давъ ЗI Мт 20.30 се же слꙑшавъ льствꙑ.  раждегъ сꙙ гнѣвомъ.  велм въꙁъвавъ повелѣ на ѹтрꙗ на рѣцѣ тгрьстѣ да сꙙ обрꙙштѫтъ С 59.29—30 Надам молитвен възглас. ѹслꙑші гі гласъ моі мьже воꙁъвахъ СП 26. 7 воꙁьвашѩ праведьнц. і гь ѹслꙑша ѩ СП 33.18 Срв. Е24б 14 воꙁъвахъ вьсѣмь срцемь моїмъ СП 118.145 2. Молитвено се обърна [към Бог, божество] гласьмъ моімъ къ гві воꙁьвахъ СП 3.5 гь ѹслꙑшітъ мѩ егда вьꙁовѫ къ немѹ СП 4.4 Срв. СЕ73а 12 аꙁъ къ бѹ воꙁьвахъ і гъ ѹслъша мѩ СП 54.17 г бже нашъ.  да ѹвѣдꙙтъ вьс ꙗко кꙿ тебѣ въꙁвахомъ  съпасен бꙑхомъ С 77.27 3. Повикам, извикам някого; призова егда лаꙁара въꙁъва отъ гроба. ꙇ вьскрѣс его отъ мрътвꙑхъ М Йо 12.17 А СК ѿ ећѵпта въꙁъвахъ снъ мо А Мт 2.15 СК Б гі ісхе бже нашъ. сѫ цѣлтель недѫжънꙑмъ. въꙁъвавꙑ въ съборѣ. сълѫкѫѭ ꙇ въꙁложь рѫцѣ сво на нѭ СЕ 40а 2 тꙑ же с пожал мꙿже послѣжде въꙁъванъ с. нъ мноꙁѣхъ старѣ бѫдеш С 16.3 аште не бꙑ мене напрасно въꙁъвалъ. да оштѹтвъ отъскохъ С 276.4 4. Поканя егда въꙁъванъ бѫдеш на бракъ. не сѧд на прѣдьн҄мь мѣстѣ З Лк 14.6 къ етеръ сътвор веерѫ вельѭ. ꙇ въꙁъва многꙑ З Лк 14.16 аште же сꙙ сълѹааше къгда дѫштѹ мѹ въ градꙑ съ въꙁъвавъшмъ го въ домꙑ своѧ благословьнꙗ рад С 207.9 5. Назова, нарека ѡ ловѣколюбьствꙗ многа вꙑсота. ѡ трьпѣнꙗ нпрѣдомо множьство. сѫштѫѭ блѫдьнцѫ не въꙁъва блѫднцеѭ нъ женоѭ С 394.16 такожде въꙁъват ἀντικαλέω Поканя от своя страна глааше же къ ꙁъвавъшюмѹ . егда творш обѣдъ л веерѭ. не ꙁов дрѹгъ твохъ. н братрѩ твоѩ н рожденѣ твоего. н сѫсѣдъ богатъ. еда кол  т тѧ такожде въꙁовѫтъ.  бѫдетъ т въꙁдаане М Лк 14.12 М З А СК Б Е СП СЕ С ЗЛ Гр κράζω ἀνακράζω ἐκκράζω κραυγάζω καλέω ἀνακαλέομαι ἐπικαλέομαι προσκαλέω ἀντικαλέω προσαγορεύω φωνέω δέομαι. вар. προσφωνέω въꙁват въꙁоват вьꙁъват вьꙁоват воꙁъват воꙁьват Нвб въззова ж книж ЕтМл РБЕ