Старобългарски речник
въꙁъвань 
въꙁъвань -ꙗ ср 1. Повикване, призоваване прѣжде бо тꙙ рее флпова въꙁъванꙗ. сѫшта подъ смокъвѭ вдѣхъ тꙙ С 350.7—8 Връщане, възвръщане. пакꙑ радост благовѣштен. пакꙑ свободѣ вьꙁвѣштен. пакꙑ въꙁван пакꙑ въꙁвраштен. пакꙑ весел С 243.29—30 посъланъ бꙑстъ гаурлъ въꙁвѣсттъ вьсемѹ мрѹ съпасенꙗ. посъланъ бꙑстъ гаурлъ. носꙙ адамѹ наѱан въꙁъванꙗ С 244.8 2. Название, прозвище (ꙗкоже достонꙑ себе) (п)окаꙁат брат гн въ(ꙁъванꙗ. по ѹ)()еню гню главъшѹ ЗЛ Iа 1 Изч С ЗЛ Гр ἀνάκλησις τὸ φωνῆσαι προσηγορία въꙁъван въꙁван Нвб възвание ОА ВА Бот ЕтМл БТР АР РБЕ