Старобългарски речник
въꙁоръ
въꙁоръ
-а
м
Външен вид, външност
ꙗкоже нъгда дьвѣма кꙑма лѫкавома. отъ саврꙑ въ горахъ жівѫште. страшꙿномъ въꙁоромъ. сверѣпа власꙑ мѫшта
С
40.12
а тꙑ лствмъ ꙁакрꙑвъ о с. вьсь сꙙ тамо прѣда. н оть того дебельства болѣꙁн мѣѧ. н къ цвѣтьца въꙁорѹ лесе свого не прѣведꙑ
С
335.13
Изч
С
Гр
ὄψις
ϑέαμα
Нвб
възор
остар
ВА
взор
поет
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ