Старобългарски речник
въꙁньꙁнѫт 
въꙁньꙁнѫт -въꙁньꙁнѫ -въꙁньꙁнеш св Надяна, набода на нещо ꙇ абе текъ еднъ отъ нхъ. ꙇ премъ гѫбѫ. ꙇспльнь оцьта. ꙇ вьꙁнеꙁъ на трь(ь)сть. напаѣше  М Мт 27.48 З А СК текъ же еднъ сплънь гѫбѫ оцъта. ꙇ вьꙁнеꙁъ на тръсть напаѣше  М Мк 15.36 З он же сплъньше гѫбѫ оцьта. на ѵсопъ въꙁнеꙁъше. прдѣшѧ къ ѹстомъ его М Йо 19.29 Изч М З А СК Гр περιτίϑημι вьꙁньꙁнѫт Нвб Ø