Старобългарски речник
въꙁност сѧ 
въꙁност сѧ -въꙁношѫ сѧ -въꙁносш сѧ несв 1. Въздигам се [на небето], възнасям се [за Бог–син] ꙇ бꙑстъ егда благословлѣше ѩ. отъстѫп отъ нхъ. ꙇ въꙁношааше сѧ. на небо М Лк 24.51 З А 2. Прен. Издигам се, въздигам се, възвисявам се в нравствено отношение  съмѣраѧі с въꙁностъ с СК Лк 14.11 3. Прен. Възгордявам се ѣко вьсѣкъ въꙁносѧ сѧ съмѣртъ сѧ М Лк 14.11 З, А, СК. Срв.Лк 18.14 М З А СК ꙇ вꙑ не штете то мате ѣст.  то пт.  не въꙁносте сѧ М Лк 12.29 З аште падетъ врагъ тво не порадѹ сꙙ.  о потъенї мѹ не въꙁнос сꙙ С 126.21 Изч М З А СК С Гр ἐπαίρομαι ἀναφέρομαι ὑψόω ἐμαυτόν μετεωρίζομαι Нвб възнося се остар ВА РБЕ възнасям се ОА ВА Бот РБЕ възнисам се ЕтМл