Старобългарски речник
въꙁност 
въꙁност -въꙁношѫ -въꙁносш несв 1. Вдигам някого или нещо нагоре, нависоко; издигам въꙁносѩ облакꙑ отъ послѣдьнїхъ ꙁемлѩ. млънѩ въ дождь створ СП 134.7 Образно. омлѹ мѩ гі вждъ съмѣренье мое отъ врагъ моіхъ. въꙁносѩі мѩ отъ вратъ съмрътьнꙑхъ СП 9.14 херовмъскꙑ прѣстолъ ѹготовлъ сꙙ стъ. въꙁносꙙште ѧдр. нае готов С 470.25 Изкачвам, изнасям. божъствънꙑ же їѡаннъ. вьсе съконьавааше послѹшан ... водѫ отъ потока въꙁносꙙ С 284.2 Въздигам [на небето], възнасям [Бог–син]. крꙇстъ ꙇ мѹка  гвоꙁде. ꙇ съмрьть сі жівотѹ. бесъмрътънѹмѹ бꙑваѭтъ пеленꙑ ... іміже наѧтокъ скꙑ въꙁносітъ сѧ К 10b 25  ѹꙁьрѣ ... мѫжа ѹдъна свꙙта вьꙁлежꙙшта  ѹмраѭшта.  дшѫ го отъ агг҄елъ прѣмьмѫ.  съ божьствънѫѭ нѣкоторѫѭ хвалоѭ же  добровон҄мъ. на небеса въꙁносмѫ С 296.10 Принасям [жертва]. тѣмже ѹбо въꙁносмъ жрътвѫ хвалѣ вꙑнѫ бв сїрѣъ плодъ ѹстнамъ. сповѣдаѫщем сѧ мен его Е 34а 14—15 2. Прен. Издигам, въздигам, възвисявам някого в нравствено отношение вьꙁдвіѕаѩї отъ ꙁемлѩ ншта. ї отъ гноїшта въꙁносѩ ѹбога СП 112.7 сего съмѣрітъ. а сего въꙁнесітъ (погр. вм. въꙁностъ, Север., с. 95, бел. под линия) СП 74.8 ꙇ пакꙑ правъда въꙁносітъ ѩꙁꙑкъ К 3а 4 3. Прен. Прославям, възхвалявам, възвеличавам въꙁносте гѣ ба нашего. покланѣте сѧ подъножю ногама его ѣко стъ естъ Е 32б 4 Срв. СП98.5 Е32б 8 СП98.9 Е32б 18 ꙗкоже  їѡна поклон сꙙ мѹже поклон сꙙ. то  аꙁъ пае поклон҄ѫ сꙙ  славословьѭ  въꙁношѫ  С 261.26 въꙁност рогъ ὑψόω κέρας Възгордявам се рѣхъ ꙁаконопрѣстѫпьнікомъ. не прѣстѫпаіте ꙁакона. ї съгрѣшаѭштеімъ не въꙁносіте рога СП 74.5 въꙁност сѧ Изч Е СП К С Гр ὑψόω ἀνυψόω ὑπερυψόω ἀναφέρω ἀνάγω въꙁносіт Нвб възнося остар ВА Дюв РБЕ възносям несв ВА НГер ЕтМл възнасям несв ВА БТР възнисам несв ЕтМл възносвам несв ЕтМл