Старобългарски речник
въꙁнкнѫт 
въꙁнкнѫт -въꙁнкнѫ -въꙁнкнеш св 1. Надигна се, повдигна се, изправя се вдѣвъ же неблюдомѫ сѫштѫ н҄вѫ. прѣклон сꙙ  потрьꙁа не сѹмьнꙙ сꙙ ... онъ же въꙁнкъ  вьꙁьрѣвъ не вдѣ нкогоже С 41.3 Срв. С41.8 Образно. прпадаѩ т ое. да подас м ꙁаповѣдь. протво ꙁъломъ момъ. некъл вьꙁнкнѫ ꙁ глѫбнꙑ беꙁаконе мохъ СЕ 69а 1—2 2. Изникна, появя се егда проꙁѩбнѫшѩ грѣшьніці. ѣко трѣва. ї въꙁнікѫ вьсі творѩшті беꙁаконніе СП 91.8 3. Прен. Съвзема се, свестя се, опомня се вдѣвъ же ѧ отънемогъшꙙ молтвѫ сътвор о н҄хъ  въꙁнкошꙙ. бꙑвъше же въ ѹмѣ свомъ. въставъше прпадошꙙ С 39.12 Вразумя се. да аште ѹбо ѹгодьна тебѣ сѫтъ словеса моꙗ  обѣт. вьꙁнкн  обѣшта сꙙ не стꙑд сꙙ С 48.24—25 Изч СП СЕ С Гр ἀνανεύω διακύπτω ἀνανήφω въꙁнікнѫт вьꙁнкнѫт Нвб възникна ОА ВА Бот ЕтМл БТР АР РБЕ