Старобългарски речник
въꙁнест 
въꙁнест -въꙁнесѫ -въꙁнесеш св 1. Вдигна някого или нещо нависоко; издигна ѣкоже мос вьꙁнесе ꙁмѭ въ пѹстꙑн М Йо 3.14 А СК вь денъ ꙁъла моего покрꙑ мѩ въ таінѣ крова своего. на каменъ вьꙁнесеш мѩ СП 26.5 въꙁнѣсѧ на дрѣво камень К 12b 25 Срв.С 448.21—22 гоже не могъше носꙙшт въсадт на клюсꙙ. одръ сътворвъше на рамѹ вьꙁнесошꙙ къ правьднѹѹмѹ С 552.25 Въздигна някого [на небето], възнеса. рее же мъ с. егда въꙁнесете сна лвскааго. тъгда раꙁѹмѣате ѣко аꙁъ есмъ М Йо 8.28 З А ꙇ аꙁъ аште вьꙁнесенъ бѫдѫ отъ ꙁемл҄ѧ. вьсѧ првлѣкѫ къ себѣ М Йо 12.32 З А СК Б Принеса [жертва]. вьсесъжагаемꙑѩ можданꙑ ї въꙁнесѫ тебѣ съ каділомъ овьнꙑ. вьꙁнесѫ тебѣ волꙑ  коꙁълꙑ СП 65.15 2. Занеса, отнеса в място, разположено по–високо ꙇ егда сплъншѧ сѧ дьнье оштенѣ ею. по ꙁаконѹ мосеовѹ. въꙁнѣсѧ  въ лмъ. поставт прѣдъ гмъ М Лк 2.22 З А СК Б  пріде дхомъ въ црковъ.  егда вьꙁнѣсте родтелѣ отроѧ са. сътворті ма по объаю ꙁаконꙿнѹмѹ о немъ.  тъ прѩтъ е на рѫкѹ своею А Лк 2.27 3. Прен. Издигна, въздигна някого над другите; дам някому сила или власт ꙁбавітелъ моі отъ врагъ моіхъ гнѣвꙑхъ  отъ въстаѭштііхъ на мѩ вьꙁнесеші мѩ. отъ мѫжа неправедъна ꙁбаві мѩ СП 17.49 ї рее положіхъ помошть на сільна. въꙁнѣсъ іꙁбьранаеготъ людеі моіхъ СП 88.20 4. Прен. Издигна, въздигна, възвися някого в нравствено отношение нꙁълож слънꙑѩ съ прѣстолъ. ꙇ въꙁнесе съмѣренꙑѩ М Лк 1.52 З потръп гѣ. ї съхран пѫть его.  вьꙁнесетъ тѩ наслѣдт ꙁемлѭ СП 36.34 гда хоштеш мо ѹмъ на небеса вьꙁнесеш.  гда хоштеш на ꙁемьѭ сьнесеш С 238.4 гь мо  богъ мо. тꙑ свомъ съходомъ моѭ дшѫ вьꙁнесе. отъ не доаанънꙑѧ глѫбнꙑ С 505.21—22 5. Прен. Прославя, възхваля, възвелича въꙁнесѫ тѩ гі ѣко подъѩлъ мѩ есі СП 29.2 вьꙁвелте гѣ со мноѭ. ї вьꙁнесѣмъ їмѩ его въкѹпѣ СП 33.4 въꙁнест гласъ αἴρω φωνήν Издигна, извиша глас; извикам, викна високо ꙇ т вьꙁнѣсѧ гласъ глѭште. ꙇсе наставъне помлѹ нꙑ М Лк 17.13 З А въꙁнесетъ сѧ рогъ кого ὑψοῦται τὸ κέρας [τὰ κέρατα] τινός Някой бива прославен, възвисен ї вьсѩ рогꙑ грѣшьнікъ съломлѭ. і въꙁнесетъ сѩ рогъ праведьнаего СП 74.11 ї рѣснота моѣ і млость моѣ съ нмь. ї въ імѩ мое въꙁнесетъ сѩ рогъ его СП 88.25 въꙁнест сѧ М З А СК Б Е СП К С Гр ὑψόω ἐπαίρω ἀνάγω εἰσάγω ἀναφέρω ποιέω ἀναπετάννυμι σπείρω вьꙁнест Нвб възнеса книж остар ОА ВА Бот НГер ЕтМл БТР АР РБЕ