Старобългарски речник
въꙁнесень 
въꙁнесень -ꙗ ср 1. Въздигане [на небето], възнасяне, възнесение пае же вꙿсь день пѧткостнꙑ. вь ньже по въꙁнесень бꙑвъшмь на нбо. сѣде о деснѫѭ ба  оца СЕ 62а 6—7 2. Възгордяване, превъзнасяне, високомерие въ скорѣ вьꙁнесенмъ нѣкꙑмъ л велаанмъ. ѧтъ. въ сьгрѣшень попѹштенъ бꙑстъ въпаст С 519.13 да побѣдтꙿ  осѫдтъ сьмѣренмъ свомъ вьꙁнесень. же бѣ кнѧꙁъ вѣка сего вражьскꙑ въсхꙑтлъ себѣ С 545.20 блюдꙑ сꙙ велкꙑмъ свомъ сьмѣренмъ. не бꙑт вь нꙿемь внѣ нколже похвал҄еньꙗ.  вьꙁнесеньꙗ отъ ба ненавдмааго С 570.4 Изч СЕ С Гр τὸ ἀναληφϑῆναι ἔπαρσις вьꙁнесень вьꙁнесене Нвб възнесение ОА ВА Бот ЕтМл АР РБЕ вознесение остар ВА Бот Възнесение, Вознесение църк ОА НГер Срв Възнесена ЛИ Възнесенка ЛИ СтИл,РЛФИ