Старобългарски речник
въꙁмѫтт 
въꙁмѫтт -въꙁмѫщѫ -въꙁмѫтш св Смутя, объркам някого по мьнѣ прѣдѫ гнѣві твоі. ѹстрашенѣ твоѣ въꙁмѫтшѩ мѩ СП 87.17 ѡ како прѣштень архереско. въꙁꙿмѫт апостольскꙑ трѫтꙑ ... ѡ како сверѣпьство владꙑкъ. вьꙁмѫт ѹмъ ѹенкъ С 471.22—23, 25 Изч СП С Гр ταράσσω ἐκταράσσω вьꙁмѫтт Нвб Срв възмутя ОА ВА Бот ЕтМл АР РБЕ БТР